ruba (Руми Бакърджиева)
316 1557
28 авг. 2021 г., 23:54

Твоят дух е жив 

  Поэзия
549 2 5

Отдавна не умея не летя.

Обидата притегля към земята.

Ти знаеш, Боже, болната душа

не може да настигне хвърчилата;

тежат ѝ непростените неща

и пренебрегва своите надежди,

прегъната от адска суета

в тъгата си до дъно се оглежда...

Дори и да предвкуси свобода,

крилете ѝ са крехки, натежават…

 

Отдавна не умея да летя,

но Твоя Дух е жив и призовава!

 

Румяна Попова-Бакърджиева

 

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво!
  • Обичам творбите ти! Харноничен ритъм, мъдрост в бяла , топла , божествена нежност ! Просветна ми:
    "Вселената не търпи празно сърце,
    за всекиго има троха от искрата
    с непренуден порив на щастливо дете,
    Бог изпълва празните дупки в Душата!" Благодаря!
  • Прекрасни стихове! И твоето, и на Миленчето.
  • Размисли ме и ме вдъхнови. Подарявам ти този стих, събуден от твоя

    Труден опит за летене

    на Руми Бакърджиева

    Умееш, но е трудно в полумрака
    с пришит суетен въздух и не чака
    светът да се опомним, и напада,
    вина внушава после за награда.

    И страсти подарява ни безплатно,
    а после иска грехове обратно,
    а после натежава ни, взривява
    душата ни с тъга от кал – корава.

    Преследва ни надеждите за полет
    и пречи ни, когато в мир се молим,
    и щом обичаме, крещи, и дращи,
    и разни изкушения ни праща.

    Обича ни суетно, пресметливо
    и тласка към наивна горделивост,
    гори ни суетата му зловеща,
    която все ни иска още нещо.

    И само в Бога си растем свободни
    сърцето крие свойто благородство,
    и тайно благородството раздава,
    на Бог отдава Слава, Вечна Слава!
  • Поздрави, Руми и благодаря.
Предложения
: ??:??