Aug 28, 2021, 11:54 PM

Твоят дух е жив

  Poetry
975 2 5

Отдавна не умея не летя.

Обидата притегля към земята.

Ти знаеш, Боже, болната душа

не може да настигне хвърчилата;

тежат ѝ непростените неща

и пренебрегва своите надежди,

прегъната от адска суета

в тъгата си до дъно се оглежда...

Дори и да предвкуси свобода,

крилете ѝ са крехки, натежават…

 

Отдавна не умея да летя,

но Твоя Дух е жив и призовава!

 

Румяна Попова-Бакърджиева

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!
  • Обичам творбите ти! Харноничен ритъм, мъдрост в бяла , топла , божествена нежност ! Просветна ми:
    "Вселената не търпи празно сърце,
    за всекиго има троха от искрата
    с непренуден порив на щастливо дете,
    Бог изпълва празните дупки в Душата!" Благодаря!
  • Прекрасни стихове! И твоето, и на Миленчето.
  • Размисли ме и ме вдъхнови. Подарявам ти този стих, събуден от твоя

    Труден опит за летене

    на Руми Бакърджиева

    Умееш, но е трудно в полумрака
    с пришит суетен въздух и не чака
    светът да се опомним, и напада,
    вина внушава после за награда.

    И страсти подарява ни безплатно,
    а после иска грехове обратно,
    а после натежава ни, взривява
    душата ни с тъга от кал – корава.

    Преследва ни надеждите за полет
    и пречи ни, когато в мир се молим,
    и щом обичаме, крещи, и дращи,
    и разни изкушения ни праща.

    Обича ни суетно, пресметливо
    и тласка към наивна горделивост,
    гори ни суетата му зловеща,
    която все ни иска още нещо.

    И само в Бога си растем свободни
    сърцето крие свойто благородство,
    и тайно благородството раздава,
    на Бог отдава Слава, Вечна Слава!
  • Поздрави, Руми и благодаря.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...