Aug 28, 2021, 11:54 PM

Твоят дух е жив

  Poetry
980 2 5

Отдавна не умея не летя.

Обидата притегля към земята.

Ти знаеш, Боже, болната душа

не може да настигне хвърчилата;

тежат ѝ непростените неща

и пренебрегва своите надежди,

прегъната от адска суета

в тъгата си до дъно се оглежда...

Дори и да предвкуси свобода,

крилете ѝ са крехки, натежават…

 

Отдавна не умея да летя,

но Твоя Дух е жив и призовава!

 

Румяна Попова-Бакърджиева

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!
  • Обичам творбите ти! Харноничен ритъм, мъдрост в бяла , топла , божествена нежност ! Просветна ми:
    "Вселената не търпи празно сърце,
    за всекиго има троха от искрата
    с непренуден порив на щастливо дете,
    Бог изпълва празните дупки в Душата!" Благодаря!
  • Прекрасни стихове! И твоето, и на Миленчето.
  • Размисли ме и ме вдъхнови. Подарявам ти този стих, събуден от твоя

    Труден опит за летене

    на Руми Бакърджиева

    Умееш, но е трудно в полумрака
    с пришит суетен въздух и не чака
    светът да се опомним, и напада,
    вина внушава после за награда.

    И страсти подарява ни безплатно,
    а после иска грехове обратно,
    а после натежава ни, взривява
    душата ни с тъга от кал – корава.

    Преследва ни надеждите за полет
    и пречи ни, когато в мир се молим,
    и щом обичаме, крещи, и дращи,
    и разни изкушения ни праща.

    Обича ни суетно, пресметливо
    и тласка към наивна горделивост,
    гори ни суетата му зловеща,
    която все ни иска още нещо.

    И само в Бога си растем свободни
    сърцето крие свойто благородство,
    и тайно благородството раздава,
    на Бог отдава Слава, Вечна Слава!
  • Поздрави, Руми и благодаря.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...