Твоят дух е жив

Поезия

976 2 5

Отдавна не умея не летя.

Обидата притегля към земята.

Ти знаеш, Боже, болната душа

не може да настигне хвърчилата;

тежат ѝ непростените неща

и пренебрегва своите надежди,

прегъната от адска суета

в тъгата си до дъно се оглежда...

Дори и да предвкуси свобода,

крилете ѝ са крехки, натежават…

Отдавна не умея да летя,

но Твоя Дух е жив и призовава!

Румяна Попова-Бакърджиева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Самодива (Вики)

Браво!

2021-08-30T08:57:15+03:00
Миг31

Обичам творбите ти! Харноничен ритъм, мъдрост в бяла , топла , божествена нежност ! Просветна ми:
"Вселената не търпи празно сърце,
за всекиго има троха от искрата
с непренуден порив на щастливо дете,
Бог изпълва празните дупки в Душата!" Благодаря!

2021-08-29T12:40:50+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Прекрасни стихове! И твоето, и на Миленчето.

2021-08-29T12:32:12+03:00
zelenaradost (Милена Френкева)

Размисли ме и ме вдъхнови. Подарявам ти този стих, събуден от твоя

Труден опит за летене

на Руми Бакърджиева

Умееш, но е трудно в полумрака
с пришит суетен въздух и не чака
светът да се опомним, и напада,
вина внушава после за награда.

И страсти подарява ни безплатно,
а после иска грехове обратно,
а после натежава ни, взривява
душата ни с тъга от кал – корава.

Преследва ни надеждите за полет
и пречи ни, когато в мир се молим,
и щом обичаме, крещи, и дращи,
и разни изкушения ни праща.

Обича ни суетно, пресметливо
и тласка към наивна горделивост,
гори ни суетата му зловеща,
която все ни иска още нещо.

И само в Бога си растем свободни
сърцето крие свойто благородство,
и тайно благородството раздава,
на Бог отдава Слава, Вечна Слава!

2021-08-29T10:24:49+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Поздрави, Руми и благодаря.

2021-08-29T05:56:56+03:00