29 июн. 2017 г., 23:27

Твоя е песента ми...

670 2 6

Твоя е песента ми...

 

Подарявам ти концерт от усмивки...

и дъждеца от лъчите на дъгата...

Подарявам ти песните на водата,

които лекуват и душата прераждат....

 

Подарявам ти сълзите на гласа си,

и въздишките на оркестъра ми...

съкровеността от стиха на нотите,

даряващи със смисъл - несмисъла.

 

Подарявам ти ключа на сърцето си...,

за да отвориш пътят към душата ми...

Подарявам ти разходка по гръдта ми,

там където спирката е продължение...

 

Подарявам ти живот в мъртвото море,

и смело всяка една частица от себе си...

Подарявам ти от лудостта на Дон Кихот...

и мечтата на една вятърна мелница...

 

Подарявам ти ято от ласки и прегръдки...

като изтъканите целувките на Пенелопе...

Подарявам ти вечността на цветята...

и небето, което пея единствено за теб...

 

Твоя е песента ми, твоя е, само твоя...

както е твоя светлината, която ме усмихва...

Твоя е песента ми, твоя е, само твоя...

както е твой огънят, който я създава...

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви от сърце, мили приятели! Радвате ме...
    Марги, много ме усмихна, лирическата ми благодари и тя за съвета.
  • Нямaм думи зa този взрив от крaсотa, всеотдaйност и искреност! Освен едно голямо Брaво!
  • Е, това е всеотдайната любов - подарява се цялата! Поздрави, Лили!
  • О, Лили! Толкова много подаръци! Да не го задушиш с тях! Подарявай по малко, но начесто! Да му е интересно и хубаво. Хареса ми творбата ти.
  • Лили, много е хубаво

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...