29.06.2017 г., 23:27

Твоя е песента ми...

668 2 6

Твоя е песента ми...

 

Подарявам ти концерт от усмивки...

и дъждеца от лъчите на дъгата...

Подарявам ти песните на водата,

които лекуват и душата прераждат....

 

Подарявам ти сълзите на гласа си,

и въздишките на оркестъра ми...

съкровеността от стиха на нотите,

даряващи със смисъл - несмисъла.

 

Подарявам ти ключа на сърцето си...,

за да отвориш пътят към душата ми...

Подарявам ти разходка по гръдта ми,

там където спирката е продължение...

 

Подарявам ти живот в мъртвото море,

и смело всяка една частица от себе си...

Подарявам ти от лудостта на Дон Кихот...

и мечтата на една вятърна мелница...

 

Подарявам ти ято от ласки и прегръдки...

като изтъканите целувките на Пенелопе...

Подарявам ти вечността на цветята...

и небето, което пея единствено за теб...

 

Твоя е песента ми, твоя е, само твоя...

както е твоя светлината, която ме усмихва...

Твоя е песента ми, твоя е, само твоя...

както е твой огънят, който я създава...

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви от сърце, мили приятели! Радвате ме...
    Марги, много ме усмихна, лирическата ми благодари и тя за съвета.
  • Нямaм думи зa този взрив от крaсотa, всеотдaйност и искреност! Освен едно голямо Брaво!
  • Е, това е всеотдайната любов - подарява се цялата! Поздрави, Лили!
  • О, Лили! Толкова много подаръци! Да не го задушиш с тях! Подарявай по малко, но начесто! Да му е интересно и хубаво. Хареса ми творбата ти.
  • Лили, много е хубаво

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...