Твоят аромат
Не ми напомняй,
Искам да забравя.
Не мога да живея, пълна със тъга.
Изхвърлих всичко - вън, на двора,
Снимките, играчките и старите писма.
Не ми напомняй даже телефона,
записах го в тефтера най-отпред.
В яда си хвърлих го отпред във огъня,
Запали се и изгоря за миг пред мен.
Не ми напомняй, че го има.
Не искам да ми споменаваш имена.
До кога ли ще живея във заблуда
и ще вярвам тайно в любовта?...
Не ми напомняй, че сама съм.
Не искам да посрещам утрото със две очи.
Сърцето ми тупти, а вятърът донася
аромата на парфюма, които ти ми подари.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Петкова Все права защищены
