Jun 26, 2009, 12:55 PM

Твоят аромат 

  Poetry » Love
886 0 3

Не ми напомняй,

Искам да забравя.

Не мога да живея, пълна със тъга.

 

 

Изхвърлих всичко - вън, на двора,

Снимките, играчките и старите писма.

 

 

Не ми напомняй даже телефона,

записах го в тефтера най-отпред.

 

В яда си хвърлих го отпред във огъня,

Запали се и изгоря за миг пред мен.

 

Не ми напомняй, че го има.

Не искам да ми споменаваш имена.

До кога ли ще живея във заблуда

и ще вярвам тайно в любовта?...

 

 

Не ми напомняй, че сама съм.

Не искам да посрещам утрото със две очи.

Сърцето ми тупти, а вятърът донася

аромата на парфюма, които ти ми подари.

© Ангелина Петкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??