Твоят портрет
... а ти си просто стара снимка,
прозорец към отминалите дни.
Образ бледен, силно изсветлял
на това, което бе преди...
... а сега си толкова студена,
от онези чувства няма и следа.
Момент, във времето застинал,
облечена във самота душа...
... и в миг издайническата сълза
отровни спомени пробужда...
За мен тогава ти тъй близка бе,
а днес си тъй далечна... чужда...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Все права защищены
