Твоят портрет
... а ти си просто стара снимка,
прозорец към отминалите дни.
Образ бледен, силно изсветлял
на това, което бе преди...
... а сега си толкова студена,
от онези чувства няма и следа.
Момент, във времето застинал,
облечена във самота душа...
... и в миг издайническата сълза
отровни спомени пробужда...
За мен тогава ти тъй близка бе,
а днес си тъй далечна... чужда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
