17 окт. 2009 г., 14:30

Твоят пристан

856 0 2

 

 

 

Твоят  пристан

 

При  мене  можеш  да   се връщаш

когато  ти е тъжно на душата,

когато  ти от пътя свърнеш,

когато  те   обземе  самотата.

 

Отлъчена от стадото голямо

ела  и  поплачи на мойто рамо.

Посгрей се в  шепите  ми топли

сърце  ще  срещнеш и то  без  вопли.

 

Светът ще  е на  крачката  едничка   

щом  се  ти съвземеш

пътя свой ще си поемеш

и не ще останеш ти самичка!

 

Като  стряха от хули   ще те скрия,

като кърпа, сълзите   ще ти попия.

Стига  своята   мъка  да   оставиш

усмивката  ти чародейна  да не забравиш.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен стих! Толкова много любов, топлота и нежност си събрал в едно. Прииска ми се да спря и аз на този пристан.
  • Сещаш ли се кое е общото в идеята на стихотворенията ни от днес ? Поздрав и от мен !

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...