Твоят пристан
Твоят пристан
При мене можеш да се връщаш
когато ти е тъжно на душата,
когато ти от пътя свърнеш,
когато те обземе самотата.
Отлъчена от стадото голямо
ела и поплачи на мойто рамо.
Посгрей се в шепите ми топли
сърце ще срещнеш и то без вопли.
Светът ще е на крачката едничка
щом се ти съвземеш
пътя свой ще си поемеш
и не ще останеш ти самичка!
Като стряха от хули ще те скрия,
като кърпа, сълзите ще ти попия.
Стига своята мъка да оставиш
усмивката ти чародейна да не забравиш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены
