Твоят пристан
Твоят пристан
При мене можеш да се връщаш
когато ти е тъжно на душата,
когато ти от пътя свърнеш,
когато те обземе самотата.
Отлъчена от стадото голямо
ела и поплачи на мойто рамо.
Посгрей се в шепите ми топли
сърце ще срещнеш и то без вопли.
Светът ще е на крачката едничка
щом се ти съвземеш
пътя свой ще си поемеш
и не ще останеш ти самичка!
Като стряха от хули ще те скрия,
като кърпа, сълзите ще ти попия.
Стига своята мъка да оставиш
усмивката ти чародейна да не забравиш.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
