Твоят пристан
Твоят пристан
При мене можеш да се връщаш
когато ти е тъжно на душата,
когато ти от пътя свърнеш,
когато те обземе самотата.
Отлъчена от стадото голямо
ела и поплачи на мойто рамо.
Посгрей се в шепите ми топли
сърце ще срещнеш и то без вопли.
Светът ще е на крачката едничка
щом се ти съвземеш
пътя свой ще си поемеш
и не ще останеш ти самичка!
Като стряха от хули ще те скрия,
като кърпа, сълзите ще ти попия.
Стига своята мъка да оставиш
усмивката ти чародейна да не забравиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени
