Твърде истински
Години грях
на морните плещи.
Не помня
последния смях.
Под планини
от вещи –
мечтите
заробени
спят...
Не мога
да стигна до тях.
Пусто и прашно
е в душата –
безжизнена,
безвитална...
Вятър тъжно
разрошва косата,
нарежда света
със щриха случайна.
Жадувах любовта –
получих
страст,
екстаз
и ревност...
Изпитах любовта –
понесох
мраз,
вина,
раздяла...
От душата
заболяла
избяга в потрес
нежността.
Забравих всичко,
за което съм копняла.
Дълго се лутах –
с надежда и страх...
Дълго мечтах.
А всъщност –
твърде истински
живях...
© Плами Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Истинското не е само болящото, Плами! Стихът ти разкъсва. Иска ми се да те очакват много красиви истини напред!
-
Поздрави за хубавия стих!!!
-
Мечтите са поезията на живота, останалото... просто е живот!
-
Горе главичката, Плами!
-
Истинска си!
И знаеш ли...може би това е едно от най-важните неща в този живот...
Поздравления за искрения и хубав стих! -
Прекрасен стих!!!Поздрав от сърце!!!
-
Да, твърде истински и хубав! Поздрави Плами!
-
ПОЗДРАВИ ПЛАМИ.Страха е просто прах изтупай го и продължи истините си реди.ПРЕГРЪДКИ И ТОПЛИНКА!!!
-
Дали си живяла истински - само ти си знаеш.
Но, че пишеш много истински е самата исина!
Здравей!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Силно въздействащо и толкова реалено, раздялата настъпва след бурно щастие!!! Но такъва любов не се забравя!!!
"От душата
заболяла
избяга в потрес
нежността."