plami-6 (Плами) plami-6 (Плами)
14 721
17 мар. 2010 г., 21:00

Твърде истински

803 0 10

                                             Години грях 

                                             на морните  плещи.

                                             Не помня

                                             последния смях.

                                             Под планини

                                             от вещи –

                                             мечтите

                                             заробени 

                                             спят...

                                             Не мога

                                             да стигна до  тях.

                                             Пусто и прашно

                                             е в душата –

                                             безжизнена,

                                             безвитална...

                                             Вятър  тъжно

                                             разрошва  косата,

                                             нарежда света

                                             със щриха случайна.

                                             Жадувах любовта –

                                             получих

                                             страст,  

                                             екстаз

                                             и ревност...

                                             Изпитах любовта –

                                             понесох

                                             мраз,

                                             вина,

                                             раздяла...

                                             От  душата

                                             заболяла

                                             избяга в потрес

                                             нежността.

                                             Забравих всичко,

                                             за което съм копняла.

                                             Дълго се лутах –

                                             с надежда и страх...

                                             Дълго мечтах.

                                             А всъщност –

                                             твърде истински

                                             живях...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Плами Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • vedrina (Марина Стоянова)
    vedrina (Марина Стоянова)
    Невероятно стихотворение!!!
    Силно въздействащо и толкова реалено, раздялата настъпва след бурно щастие!!! Но такъва любов не се забравя!!!
    "От душата
    заболяла
    избяга в потрес
    нежността."
  • BG-bodil (Люсил)
    BG-bodil (Люсил)
    Истинското не е само болящото, Плами! Стихът ти разкъсва. Иска ми се да те очакват много красиви истини напред!
  • veesii70 (Веселка Стойнева)
    veesii70 (Веселка Стойнева)
    Поздрави за хубавия стих!!!
  • B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)
    B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)
    Мечтите са поезията на живота, останалото... просто е живот!
  • bojilova1 (Петя Божилова)
    bojilova1 (Петя Божилова)
    Горе главичката, Плами!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0