plami-6 (Плами) plami-6 (Плами)
14 721
Mar 17, 2010, 9:00 PM

Твърде истински

809 0 10

                                             Години грях 

                                             на морните  плещи.

                                             Не помня

                                             последния смях.

                                             Под планини

                                             от вещи –

                                             мечтите

                                             заробени 

                                             спят...

                                             Не мога

                                             да стигна до  тях.

                                             Пусто и прашно

                                             е в душата –

                                             безжизнена,

                                             безвитална...

                                             Вятър  тъжно

                                             разрошва  косата,

                                             нарежда света

                                             със щриха случайна.

                                             Жадувах любовта –

                                             получих

                                             страст,  

                                             екстаз

                                             и ревност...

                                             Изпитах любовта –

                                             понесох

                                             мраз,

                                             вина,

                                             раздяла...

                                             От  душата

                                             заболяла

                                             избяга в потрес

                                             нежността.

                                             Забравих всичко,

                                             за което съм копняла.

                                             Дълго се лутах –

                                             с надежда и страх...

                                             Дълго мечтах.

                                             А всъщност –

                                             твърде истински

                                             живях...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Плами All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • vedrina (Марина Стоянова)
    vedrina (Марина Стоянова)
    Невероятно стихотворение!!!
    Силно въздействащо и толкова реалено, раздялата настъпва след бурно щастие!!! Но такъва любов не се забравя!!!
    "От душата
    заболяла
    избяга в потрес
    нежността."
  • BG-bodil (Люсил)
    BG-bodil (Люсил)
    Истинското не е само болящото, Плами! Стихът ти разкъсва. Иска ми се да те очакват много красиви истини напред!
  • veesii70 (Веселка Стойнева)
    veesii70 (Веселка Стойнева)
    Поздрави за хубавия стих!!!
  • B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)
    B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)
    Мечтите са поезията на живота, останалото... просто е живот!
  • bojilova1 (Петя Божилова)
    bojilova1 (Петя Божилова)
    Горе главичката, Плами!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0