Твърде истински
Години грях
на морните плещи.
Не помня
последния смях.
Под планини
от вещи –
мечтите
заробени
спят...
Не мога
да стигна до тях.
Пусто и прашно
е в душата –
безжизнена,
безвитална...
Вятър тъжно
разрошва косата,
нарежда света
със щриха случайна.
Жадувах любовта –
получих
страст,
екстаз
и ревност...
Изпитах любовта –
понесох
мраз,
вина,
раздяла...
От душата
заболяла
избяга в потрес
нежността.
Забравих всичко,
за което съм копняла.
Дълго се лутах –
с надежда и страх...
Дълго мечтах.
А всъщност –
твърде истински
живях...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Плами Всички права запазени
