plami-6 (Плами) plami-6 (Плами)
14 721
17 mar 2010, 21:00

Твърде истински

804 0 10

                                             Години грях 

                                             на морните  плещи.

                                             Не помня

                                             последния смях.

                                             Под планини

                                             от вещи –

                                             мечтите

                                             заробени 

                                             спят...

                                             Не мога

                                             да стигна до  тях.

                                             Пусто и прашно

                                             е в душата –

                                             безжизнена,

                                             безвитална...

                                             Вятър  тъжно

                                             разрошва  косата,

                                             нарежда света

                                             със щриха случайна.

                                             Жадувах любовта –

                                             получих

                                             страст,  

                                             екстаз

                                             и ревност...

                                             Изпитах любовта –

                                             понесох

                                             мраз,

                                             вина,

                                             раздяла...

                                             От  душата

                                             заболяла

                                             избяга в потрес

                                             нежността.

                                             Забравих всичко,

                                             за което съм копняла.

                                             Дълго се лутах –

                                             с надежда и страх...

                                             Дълго мечтах.

                                             А всъщност –

                                             твърде истински

                                             живях...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Плами Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • vedrina (Марина Стоянова)
    vedrina (Марина Стоянова)
    Невероятно стихотворение!!!
    Силно въздействащо и толкова реалено, раздялата настъпва след бурно щастие!!! Но такъва любов не се забравя!!!
    "От душата
    заболяла
    избяга в потрес
    нежността."
  • BG-bodil (Люсил)
    BG-bodil (Люсил)
    Истинското не е само болящото, Плами! Стихът ти разкъсва. Иска ми се да те очакват много красиви истини напред!
  • veesii70 (Веселка Стойнева)
    veesii70 (Веселка Стойнева)
    Поздрави за хубавия стих!!!
  • B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)
    B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)
    Мечтите са поезията на живота, останалото... просто е живот!
  • bojilova1 (Петя Божилова)
    bojilova1 (Петя Божилова)
    Горе главичката, Плами!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0