19 февр. 2008 г., 22:25

Твърде късно

805 0 1

Това, което истинско не е било,

то няма и да бъде.

Още ли търсиш истина?

Тя нищо няма да ни върне.

Сега вървя напред,

опитвайки се да забравя

колко глупав бях

как можах да ти се доверя...?

Вече просто слушам думите ти,

но нищо не разбирам.

Докосвайки се до

лудостта на мечтите ти,

в които твой се раждам

и отново твой умирам.

Вече няма нищо в нас,

любовта остана само

в миналото мръсно.

И ми се ще да има начин, Скъпа,

но за нас е твърде мрачно,

твърде късно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Никога не е прекалено късно!
    Хареса ми!Поздрав!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...