Твърде късно
Това, което истинско не е било,
то няма и да бъде.
Още ли търсиш истина?
Тя нищо няма да ни върне.
Сега вървя напред,
опитвайки се да забравя
колко глупав бях
как можах да ти се доверя...?
Вече просто слушам думите ти,
но нищо не разбирам.
Докосвайки се до
лудостта на мечтите ти,
в които твой се раждам
и отново твой умирам.
Вече няма нищо в нас,
любовта остана само
в миналото мръсно.
И ми се ще да има начин, Скъпа,
но за нас е твърде мрачно,
твърде късно.
© Стеси All rights reserved.
