19.02.2008 г., 22:25

Твърде късно

807 0 1

Това, което истинско не е било,

то няма и да бъде.

Още ли търсиш истина?

Тя нищо няма да ни върне.

Сега вървя напред,

опитвайки се да забравя

колко глупав бях

как можах да ти се доверя...?

Вече просто слушам думите ти,

но нищо не разбирам.

Докосвайки се до

лудостта на мечтите ти,

в които твой се раждам

и отново твой умирам.

Вече няма нищо в нас,

любовта остана само

в миналото мръсно.

И ми се ще да има начин, Скъпа,

но за нас е твърде мрачно,

твърде късно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Никога не е прекалено късно!
    Хареса ми!Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...