19.02.2008 г., 22:25

Твърде късно

808 0 1

Това, което истинско не е било,

то няма и да бъде.

Още ли търсиш истина?

Тя нищо няма да ни върне.

Сега вървя напред,

опитвайки се да забравя

колко глупав бях

как можах да ти се доверя...?

Вече просто слушам думите ти,

но нищо не разбирам.

Докосвайки се до

лудостта на мечтите ти,

в които твой се раждам

и отново твой умирам.

Вече няма нищо в нас,

любовта остана само

в миналото мръсно.

И ми се ще да има начин, Скъпа,

но за нас е твърде мрачно,

твърде късно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Никога не е прекалено късно!
    Хареса ми!Поздрав!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...