Тя
Зад прозореца седях, когато я съзрях,
по улицата мина, след нея аз се взрях
и веднага осъзнах,
че вече влюбен бях!
Като безплътна сянка появи се,
мина покрай мен,
като мъгла разся се
и вече бях във неин плен!
Но улицата веч е пуста,
остана само празнота...
Господи, каква кола!
1993 г.
Честит празник на всички! Нека усмивките не слизат от лицата ви!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радослав Смилков Все права защищены
