Тя
Зад прозореца седях, когато я съзрях,
по улицата мина, след нея аз се взрях
и веднага осъзнах,
че вече влюбен бях!
Като безплътна сянка появи се,
мина покрай мен,
като мъгла разся се
и вече бях във неин плен!
Но улицата веч е пуста,
остана само празнота...
Господи, каква кола!
1993 г.
Честит празник на всички! Нека усмивките не слизат от лицата ви!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослав Смилков Всички права запазени
