Apr 1, 2008, 12:43 PM

Тя

2.4K 0 36
Зад прозореца седях, когато я съзрях,

по улицата мина, след нея аз се взрях

и веднага осъзнах,

че вече влюбен бях!


Като безплътна сянка появи се,

мина покрай мен,

като мъгла разся се

и вече бях във неин плен!


Но улицата веч е пуста,

остана само празнота...

Господи, каква кола!


1993 г.



Честит празник на всички! Нека усмивките не слизат от лицата ви!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослав Смилков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...