Аз вървя насам-натам.

Отново пак съм сам.

Кога ще стана аз голям,

за да не бъда сам?

И ето, виждам аз жена

на лунна светлина.

Тя е просто тя.

Тя е любовта.

Тя, тя е със зелени очи.

Тя омразата ми разби.

Тя е моето вдъхновение.

Чрез нея открих своето умение.

И когато я погледна, аз виждам светлина.

И когато я докосна, чувствам топлина.

Ще бъдем двама - ха така.

Ще бъдем двама и с нас ще е любовта.

Аз вървя насам-натам.

С нея съм - ахам.

Пораснах вече аз голям

и с нея сам.

И ето, вървим заедно-ооо, да

и така до вечерта.

Тогава се случват чудеса.

Ще бъдем аз и тя.