23 нояб. 2005 г., 14:38

Тя

1.6K 0 1
Тя стои в стаята зловеща,
молейки да свършат тези дни.
Мисли, нищо не разбира
защо съдбата така отреди-
да бъде робиня,да продава плътта си
за някого, за мръсни пари.

Ужас в очите й,
страх във сърцето й,
съвсем сама на света.
Викала, плакала, за помощ се молила
и надеждата изчезнала едва.

Тя гледа блуждаещо
в празно пространство,
в своята празна душа.
Вижда мъчно как
вместо в човек,
в кукла превръща се тя.

Той стои изправен пред нея,
изправен със своя нагон.
Той блъска я, удря я,
жестоко насилва я,
а тя е там - безсилна,безпомощна,
лежи и понася тихо своята болка.

Да се бунтува не трябва,
да вика от мъка, да крещи.
Никога вече радост в очите й
няма да има, няма да идва лъч от надежда -
светлината за хубави дни.
Разплакани, тъжни, молещи очи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Добрева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...