23.11.2005 г., 14:38

Тя

1.6K 0 1
Тя стои в стаята зловеща,
молейки да свършат тези дни.
Мисли, нищо не разбира
защо съдбата така отреди-
да бъде робиня,да продава плътта си
за някого, за мръсни пари.

Ужас в очите й,
страх във сърцето й,
съвсем сама на света.
Викала, плакала, за помощ се молила
и надеждата изчезнала едва.

Тя гледа блуждаещо
в празно пространство,
в своята празна душа.
Вижда мъчно как
вместо в човек,
в кукла превръща се тя.

Той стои изправен пред нея,
изправен със своя нагон.
Той блъска я, удря я,
жестоко насилва я,
а тя е там - безсилна,безпомощна,
лежи и понася тихо своята болка.

Да се бунтува не трябва,
да вика от мъка, да крещи.
Никога вече радост в очите й
няма да има, няма да идва лъч от надежда -
светлината за хубави дни.
Разплакани, тъжни, молещи очи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...