Тя стои в стаята зловеща,
молейки да свършат тези дни.
Мисли, нищо не разбира
защо съдбата така отреди-
да бъде робиня,да продава плътта си
за някого, за мръсни пари.

Ужас в очите й,
страх във сърцето й,
съвсем сама на света.
Викала, плакала, за помощ се молила
и надеждата изчезнала едва.

Тя гледа блуждаещо
в празно пространство,
в своята празна душа.
Вижда мъчно как
вместо в човек,
в кукла превръща се тя.

Той стои изправен пред нея,
изправен със своя нагон.
Той блъска я, удря я,
жестоко насилва я,
а тя е там - безсилна,безпомощна,
лежи и понася тихо своята болка.

Да се бунтува не трябва,
да вика от мъка, да крещи.
Никога вече радост в очите й
няма да има, няма да идва лъч от надежда -
светлината за хубави дни.
Разплакани, тъжни, молещи очи!