28 февр. 2010 г., 21:32

Тя ...

924 0 0

Тя върви по улицата глуха.

Самоуверена, но всъщност плаха,

търсеща изгубени мечти.

И някой там, на тротоара,

всяка нейна стъпка пак следи.

Сенки покрай ней минават,

 всички с обърнати глави.

Очи се вперили в осанка,

 различна, чужда на всичките очи.

Заседнала за миг, но вечен,

гледаща напред,

а всъщност никъде,

живота оценявайки си неуспешен.

Погледа останал празен,

някога толкова дълбок.

Ръцете и те изстрадали,

търсещи своя живителен поток.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анонимна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...