Тя върви по улицата глуха.

Самоуверена, но всъщност плаха,

търсеща изгубени мечти.

И някой там, на тротоара,

всяка нейна стъпка пак следи.

Сенки покрай ней минават,

 всички с обърнати глави.

Очи се вперили в осанка,

 различна, чужда на всичките очи.

Заседнала за миг, но вечен,

гледаща напред,

а всъщност никъде,

живота оценявайки си неуспешен.

Погледа останал празен,

някога толкова дълбок.

Ръцете и те изстрадали,

търсещи своя живителен поток.