28.02.2010 г., 21:32

Тя ...

925 0 0

Тя върви по улицата глуха.

Самоуверена, но всъщност плаха,

търсеща изгубени мечти.

И някой там, на тротоара,

всяка нейна стъпка пак следи.

Сенки покрай ней минават,

 всички с обърнати глави.

Очи се вперили в осанка,

 различна, чужда на всичките очи.

Заседнала за миг, но вечен,

гледаща напред,

а всъщност никъде,

живота оценявайки си неуспешен.

Погледа останал празен,

някога толкова дълбок.

Ръцете и те изстрадали,

търсещи своя живителен поток.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анонимна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...