15 мар. 2025 г., 07:55
Тя
Тя ходеше премръзнала от нямане
за образа на мъж, пленил сърцето.
Бездънна бе душата – като ямата,
в която дълго търсеше ръцете му.
А спомена – поизбледнял и прашен,
покрит бе в плетеница от заблуди.
Погледна го
и много се изплаши,
но топъл бе, замислен и учуден.
Извади го,
в сърцето си погреба
сълзите на ужасната раздяла. ...
за образа на мъж, пленил сърцето.
Бездънна бе душата – като ямата,
в която дълго търсеше ръцете му.
А спомена – поизбледнял и прашен,
покрит бе в плетеница от заблуди.
Погледна го
и много се изплаши,
но топъл бе, замислен и учуден.
Извади го,
в сърцето си погреба
сълзите на ужасната раздяла. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Антоанета Иванова Все права защищены
Прозорците са тъмни през деня –
навярно светлината са поели...
Един от тях поражда тишина,
от нея вае своите къдели.
Там чака Той изровил твоя лик, ...
навярно светлината са поели...
Един от тях поражда тишина,
от нея вае своите къдели.
Там чака Той изровил твоя лик, ...
8
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
