11 нояб. 2008 г., 22:21

Тя беше...

Поэзия » Другая

1.7K 0 2

Тя знаеше какво я чака,
беше безкористно добра
и дори да я нараняваха,
виждаше във всеки любовта...

С думи не мога да
опиша каква беше тя...
Тя беше слънце, беше вода...

Тя обичаше всеки по равно
и усмивката огряваше всичко,
до което се докосне,
беше човек, който може всичко да превъзмогне...

Тя усещаше как бавно изчезва,
болестта бързо я повали...
Дори енергията, която притежаваше,
не можа да я спаси...

Тя не искаше да я видят така,
искаше да изглежда непоклатима,
дори да останеше сама,
беше готова да посрещне смъртта...

Тя не заслужаваше тази присъда,
ужасна и несправедлива...
Но вярваше, че за всичко си има причина...

Тя нямаше избор - живот или смърт,
можеше само да се примири...
Съдбата й беше вече решена,
а самата тя - непоносимо наранена...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.