stifito (Стефани) stifito (Стефани)
2 48
11.11.2008 г., 22:21

Тя беше...

1.6K 0 2
Тя знаеше какво я чака,
беше безкористно добра
и дори да я нараняваха,
виждаше във всеки любовта...

С думи не мога да
опиша каква беше тя...
Тя беше слънце, беше вода...

Тя обичаше всеки по равно
и усмивката огряваше всичко,
до което се докосне,
беше човек, който може всичко да превъзмогне...

Тя усещаше как бавно изчезва,
болестта бързо я повали...
Дори енергията, която притежаваше,
не можа да я спаси...

Тя не искаше да я видят така,
искаше да изглежда непоклатима,
дори да останеше сама,
беше готова да посрещне смъртта...

Тя не заслужаваше тази присъда,
ужасна и несправедлива...
Но вярваше, че за всичко си има причина...

Тя нямаше избор - живот или смърт,
можеше само да се примири...
Съдбата й беше вече решена,
а самата тя - непоносимо наранена...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0