stifito (Стефани) stifito (Стефани)
2 48
Nov 11, 2008, 10:21 PM

Тя беше...

  Poetry » Other
1.6K 0 2
Тя знаеше какво я чака,
беше безкористно добра
и дори да я нараняваха,
виждаше във всеки любовта...

С думи не мога да
опиша каква беше тя...
Тя беше слънце, беше вода...

Тя обичаше всеки по равно
и усмивката огряваше всичко,
до което се докосне,
беше човек, който може всичко да превъзмогне...

Тя усещаше как бавно изчезва,
болестта бързо я повали...
Дори енергията, която притежаваше,
не можа да я спаси...

Тя не искаше да я видят така,
искаше да изглежда непоклатима,
дори да останеше сама,
беше готова да посрещне смъртта...

Тя не заслужаваше тази присъда,
ужасна и несправедлива...
Но вярваше, че за всичко си има причина...

Тя нямаше избор - живот или смърт,
можеше само да се примири...
Съдбата й беше вече решена,
а самата тя - непоносимо наранена...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефани All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0