Nov 11, 2008, 10:21 PM

Тя беше...

  Poetry » Other
1.6K 0 2
Тя знаеше какво я чака,
беше безкористно добра
и дори да я нараняваха,
виждаше във всеки любовта...

С думи не мога да
опиша каква беше тя...
Тя беше слънце, беше вода...

Тя обичаше всеки по равно
и усмивката огряваше всичко,
до което се докосне,
беше човек, който може всичко да превъзмогне...

Тя усещаше как бавно изчезва,
болестта бързо я повали...
Дори енергията, която притежаваше,
не можа да я спаси...

Тя не искаше да я видят така,
искаше да изглежда непоклатима,
дори да останеше сама,
беше готова да посрещне смъртта...

Тя не заслужаваше тази присъда,
ужасна и несправедлива...
Но вярваше, че за всичко си има причина...

Тя нямаше избор - живот или смърт,
можеше само да се примири...
Съдбата й беше вече решена,
а самата тя - непоносимо наранена...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...