stifito (Стефани) stifito (Стефани)
2 48
11 nov 2008, 22:21

Тя беше...

  Poesía » Otra
1.6K 0 2
Тя знаеше какво я чака,
беше безкористно добра
и дори да я нараняваха,
виждаше във всеки любовта...

С думи не мога да
опиша каква беше тя...
Тя беше слънце, беше вода...

Тя обичаше всеки по равно
и усмивката огряваше всичко,
до което се докосне,
беше човек, който може всичко да превъзмогне...

Тя усещаше как бавно изчезва,
болестта бързо я повали...
Дори енергията, която притежаваше,
не можа да я спаси...

Тя не искаше да я видят така,
искаше да изглежда непоклатима,
дори да останеше сама,
беше готова да посрещне смъртта...

Тя не заслужаваше тази присъда,
ужасна и несправедлива...
Но вярваше, че за всичко си има причина...

Тя нямаше избор - живот или смърт,
можеше само да се примири...
Съдбата й беше вече решена,
а самата тя - непоносимо наранена...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефани Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0