17 мар. 2024 г., 14:00

Тя, гордостта

924 2 2

                        ТЯ, ГОРДОСТТА

                   „прошка искам, прошка давам”...

Тя, гордостта,

е лош съветник

и пречка да се примирим

със неизбежното и нежелано –

внезапно спираме на пътя,

без шанса пак да продължим!

 

Тя, гордостта,

е мост запален

между приятели добри!

Забиваме кинжали – думи,

а после раните си ближем

и загубите си броим!

 

Тя, гордостта,

е плащ под който

душата ни уплашено трепти –

преглъща болки и обиди,

ридае, вместо да извика:

Ела!

Прощавам ти!

Прости!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесен стих!
  • Това не е гордост, поне не и по моите критерии. Его? Може би. Гордост е да си кажеш там каквото имаш, а от другата страна зависи дали ще "горите мостове", или не. "Преглъщането" не е смирение е примиренчество и страх. Както е човешко да се греши, така е човешко да се умориш да прощаваш. Това обезличава и превръща личността в даденост.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...