Тя, гордостта

Mar 17, 2024, 2:00 PM

Poetry » Phylosophy

527 2 2

ТЯ, ГОРДОСТТА

„прошка искам, прошка давам”...

Тя, гордостта,

е лош съветник

и пречка да се примирим

със неизбежното и нежелано –

внезапно спираме на пътя,

без шанса пак да продължим!

Тя, гордостта,

е мост запален

между приятели добри!

Забиваме кинжали – думи,

а после раните си ближем

и загубите си броим!

Тя, гордостта,

е плащ под който

душата ни уплашено трепти –

преглъща болки и обиди,

ридае, вместо да извика:

Ела!

Прощавам ти!

Прости!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

di_t (T.Т.)

2024-03-17T16:17:08+02:00

Чудесен стих!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2024-03-17T14:32:53+02:00

Това не е гордост, поне не и по моите критерии. Его? Може би. Гордост е да си кажеш там каквото имаш, а от другата страна зависи дали ще "горите мостове", или не. "Преглъщането" не е смирение е примиренчество и страх. Както е човешко да се греши, така е човешко да се умориш да прощаваш. Това обезличава и превръща личността в даденост.