Тя, съдбата
Довереница моя е съдбата,
обича ме - не ме обича,
но може да ме различи в играта
и аз на нея толкова разчитам.
И в своя орбита ме завъртява -
звезда ли съм или прашинка,
до мен е, може да ме разпознае,
и аз вървя след нея като сянка.
Стремление и пристан е - почитам я
и вярвам, че ще пази като стожер
Тя всеки дом със жал, когато скитам,
защото е безсмъртна, да, това го може.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
