Тя, съдбата

28.09.2010 г., 14:29 ч.

Поезия » Философска

406 0 2

Довереница моя е съдбата,

обича ме - не ме обича,

но може да ме различи в играта

и аз на нея толкова разчитам.

И в своя орбита ме завъртява -

звезда ли съм или прашинка,

до мен е, може да ме разпознае,

и аз вървя след нея като сянка.

Стремление и пристан е - почитам я

и вярвам, че ще пази като стожер

Тя всеки дом със жал, когато скитам,

защото е безсмъртна, да, това го може.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.