Довереница моя е съдбата,
обича ме - не ме обича,
но може да ме различи в играта
и аз на нея толкова разчитам.
И в своя орбита ме завъртява -
звезда ли съм или прашинка,
до мен е, може да ме разпознае,
и аз вървя след нея като сянка.
Стремление и пристан е - почитам я
и вярвам, че ще пази като стожер
Тя всеки дом със жал, когато скитам,
защото е безсмъртна, да, това го може.
© Мариола Томова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
