Довереница моя е съдбата,
обича ме - не ме обича,
но може да ме различи в играта
и аз на нея толкова разчитам.
И в своя орбита ме завъртява -
звезда ли съм или прашинка,
до мен е, може да ме разпознае,
и аз вървя след нея като сянка.
Стремление и пристан е - почитам я
и вярвам, че ще пази като стожер
Тя всеки дом със жал, когато скитам,
защото е безсмъртна, да, това го може.
© Мариола Томова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
