21 авг. 2005 г., 14:18

Тя съществуваше(joannaVas&Cefules)

956 0 0
Тя не разбираше
това, което съществуваше,
но го създаваше.
Създаваше го като живо същество
в звука различен
и твърде непонятен,
превръщайки шума
в мелодия на свойто съкровение...

Тя не разбираше и мислите,
но чуваше
примамливия плясък
на пеещите в тъмното вълни,
които галеха бедрата й
с ръката на любим,
тъй както сладка забраненост,
която я достигаше без да я докосне...

Тя не разбираше,
тя съществуваше ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...