Тя не разбираше
това, което съществуваше,
но го създаваше.
Създаваше го като живо същество
в звука различен
и твърде непонятен,
превръщайки шума
в мелодия на свойто съкровение...

Тя не разбираше и мислите,
но чуваше
примамливия плясък
на пеещите в тъмното вълни,
които галеха бедрата й
с ръката на любим,
тъй както сладка забраненост,
която я достигаше без да я докосне...

Тя не разбираше,
тя съществуваше ...