Aug 21, 2005, 2:18 PM

Тя съществуваше(joannaVas&Cefules)

  Poetry
960 0 0
Тя не разбираше
това, което съществуваше,
но го създаваше.
Създаваше го като живо същество
в звука различен
и твърде непонятен,
превръщайки шума
в мелодия на свойто съкровение...

Тя не разбираше и мислите,
но чуваше
примамливия плясък
на пеещите в тъмното вълни,
които галеха бедрата й
с ръката на любим,
тъй както сладка забраненост,
която я достигаше без да я докосне...

Тя не разбираше,
тя съществуваше ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...