21.08.2005 г., 14:18

Тя съществуваше(joannaVas&Cefules)

957 0 0
Тя не разбираше
това, което съществуваше,
но го създаваше.
Създаваше го като живо същество
в звука различен
и твърде непонятен,
превръщайки шума
в мелодия на свойто съкровение...

Тя не разбираше и мислите,
но чуваше
примамливия плясък
на пеещите в тъмното вълни,
които галеха бедрата й
с ръката на любим,
тъй както сладка забраненост,
която я достигаше без да я докосне...

Тя не разбираше,
тя съществуваше ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...