Тъга
Вятър във сиви поля
гони откършени клони,
есенна суха трева
под стъпалата се рони.
Птици не пеят сега,
тръпне унила гората.
Малки самотни гнезда
спомнят си топлото лято.
Мирис на влажна земя -
облаче сълзи изплака...
С мигли потрепнах... и те
с моите сълзи се сляха.
© Корнелия Емилова Все права защищены