kornelia37 (Корнелия Емилова) kornelia37 (Корнелия Емилова)
4
Jan 16, 2008, 6:41 PM

Тъга

  Poetry » Love
964 0 5

                  Тъга

      Вятър във сиви поля

      гони откършени клони,

      есенна суха трева

      под стъпалата се рони.

      Птици не пеят сега,

      тръпне унила гората.

      Малки самотни гнезда

      спомнят си топлото лято.

      Мирис на влажна земя -

      облаче сълзи изплака...

      С мигли потрепнах... и те

      с моите сълзи се сляха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Корнелия Емилова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0