Jan 16, 2008, 6:41 PM

Тъга 

  Poetry » Love
815 0 5

                  Тъга

      Вятър във сиви поля

      гони откършени клони,

      есенна суха трева

      под стъпалата се рони.

      Птици не пеят сега,

      тръпне унила гората.

      Малки самотни гнезда

      спомнят си топлото лято.

      Мирис на влажна земя -

      облаче сълзи изплака...

      С мигли потрепнах... и те

      с моите сълзи се сляха.

© Корнелия Емилова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??