Тъга

16.01.2008 г., 18:41 ч.

Поезия » Любовна

5.0 / 3

857 0 5

Тъга
Вятър във сиви поля
гони откършени клони,
есенна суха трева
под стъпалата се рони.
Птици не пеят сега,
тръпне унила гората.
Малки самотни гнезда
спомнят си топлото лято.
Мирис на влажна земя -
облаче сълзи изплака...
С мигли потрепнах... и те ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Юнашко време
По Шекспир

От толкова отрова, все на глътки, които му се пишеха на сметката, Ромео се пропи, и хвана пътя, прес...
На превала

Не ме спасявай повече - не бива! Аз пътник съм към странната страна. Ти беше "сляпа". Беше милостива...
Гама квант

Във мъртвото вълнение на думите се дави и заглъхва мисълта ми. - Мълчание сравнимо само с лунното. -...

Още произведения »