12 сент. 2011 г., 00:11

Тъга

884 0 6

Отварям очи.
Навън слънцето грее,
а мракът в душата ми -

зловещо се смее.
Вятърът погали моята кожа.
Затворих очи и се видях -
в банята държеейки ножа,
прегръщайки болката в ръце,
бях го насочила към свойто сърце.
Не ме бе страх от болката,
нито от кръвтта,
а просто се боях от смъртта.
Не исках да остана в реалния свят,
но не исках да гния в горещия ад.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ееее, много е песимистично и мрачно
  • Четейки стиховете и на други млади поети забелязвам, че изливат много болка. И твоето стихотворение е такова. В един от коментарите ти казват да излееш тъгата и мрачното настроение в стиховете си. Направи го! Направи го и живей! Животът е пред теб! Имаш талант. Не спирай да твориш и да ни радваш!
  • И аз ти желая успех! След тъгата идва радостта и ще се радвам да напишеш нови стихове, с които да ни зарадваш.
  • Добре дошла!
    Присъединявам се, към момичетата и ти желая успех!
  • Здравей! Ще се радвам да прочета и други твои неща.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...