sadone (Венис )
1 0
12.09.2011 г., 0:11 ч.

Тъга 

  Поезия » Друга
784 0 6

Отварям очи.
Навън слънцето грее,
а мракът в душата ми -

зловещо се смее.
Вятърът погали моята кожа.
Затворих очи и се видях -
в банята държеейки ножа,
прегръщайки болката в ръце,
бях го насочила към свойто сърце.
Не ме бе страх от болката,
нито от кръвтта,
а просто се боях от смъртта.
Не исках да остана в реалния свят,
но не исках да гния в горещия ад.

© Венис Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ееее, много е песимистично и мрачно
  • Четейки стиховете и на други млади поети забелязвам, че изливат много болка. И твоето стихотворение е такова. В един от коментарите ти казват да излееш тъгата и мрачното настроение в стиховете си. Направи го! Направи го и живей! Животът е пред теб! Имаш талант. Не спирай да твориш и да ни радваш!
  • И аз ти желая успех! След тъгата идва радостта и ще се радвам да напишеш нови стихове, с които да ни зарадваш.
  • Добре дошла!
    Присъединявам се, към момичетата и ти желая успех!
  • Здравей! Ще се радвам да прочета и други твои неща.
  • Пиши и излей тъгата и мрачното настроение в стиховете.Можеш да напишеш и разказ.Изливай всичко и споделяй с приятели.Добре дошла тук.Имаш талант и можеш да пишеш! Не бъди враг на себе си и остани в "реалния свят",защото те чакат и много хубави мигове.Но ключът е в теб!Поздрави!
Предложения
: ??:??