Отварям очи.
Навън слънцето грее,
а мракът в душата ми -
зловещо се смее.
Вятърът погали моята кожа.
Затворих очи и се видях -
в банята държеейки ножа,
прегръщайки болката в ръце,
бях го насочила към свойто сърце.
Не ме бе страх от болката,
нито от кръвтта,
а просто се боях от смъртта.
Не исках да остана в реалния свят,
но не исках да гния в горещия ад.
© Венис All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
