12 sept 2011, 0:11

Тъга

  Poesía » Otra
885 0 6

Отварям очи.
Навън слънцето грее,
а мракът в душата ми -

зловещо се смее.
Вятърът погали моята кожа.
Затворих очи и се видях -
в банята държеейки ножа,
прегръщайки болката в ръце,
бях го насочила към свойто сърце.
Не ме бе страх от болката,
нито от кръвтта,
а просто се боях от смъртта.
Не исках да остана в реалния свят,
но не исках да гния в горещия ад.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ееее, много е песимистично и мрачно
  • Четейки стиховете и на други млади поети забелязвам, че изливат много болка. И твоето стихотворение е такова. В един от коментарите ти казват да излееш тъгата и мрачното настроение в стиховете си. Направи го! Направи го и живей! Животът е пред теб! Имаш талант. Не спирай да твориш и да ни радваш!
  • И аз ти желая успех! След тъгата идва радостта и ще се радвам да напишеш нови стихове, с които да ни зарадваш.
  • Добре дошла!
    Присъединявам се, към момичетата и ти желая успех!
  • Здравей! Ще се радвам да прочета и други твои неща.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...