8 янв. 2015 г., 23:04

Тъга 

  Поэзия » Другая
771 0 1

Погледът ми е забит в земята мрачно,

главата ми гъмжи от мисли непрестанно.

Дъхът ми секва от време на време,

сърцето лудува, отдавна е спряло да пее.

До ушите ми достига смях и глъчка,

а вътре в мен гори единствено мъка.

В черно и бяло светът ми се мярка,

за мен не съществува цветната гама.

От крайност на крайност прескачам

осъзнавам го, не се понасям!

Водовъртежът в главата ми не престава,

върти ме, захвърля ме, не ми прощава.

Опитвам се глътка въздух да поема,

уви, задушавам се, оставам студена.

© Елица Чобанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъжна творба си ни представила, Елица,
    но аз ти желая само щастливи и позитивни поводи да имаш да пишеш.
Предложения
: ??:??